Осъществяване на трудовите права и задължения

Чл. 8. (1) Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите.

(2) Добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.

(3) При осъществяване на трудовите права и задължения не се допускат пряка или непряка дискриминация, привилегии или ограничения, основани на народност, произход, пол, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно, обществено и материално положение и инвалидност.

(4) Трудовите права и задължения са лични. Отказът от трудови права, както и прехвърлянето на трудови права или задължения са недействителни.

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.).

Приложим закон при трудовите правоотношения

Чл. 10. (1) Този кодекс се прилага за всички трудови правоотношения с български и смесени предприятия в страната, както и за трудови правоотношения на български граждани с чужди предприятия в страната или с български предприятия в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон, или в международен договор, по който е страна Република България.

(2) Трудовите правоотношения на български граждани, изпратени на работа в чужбина в чужди или смесени предприятия, и на чужди граждани, приети на работа в страната в български или смесени предприятия въз основа на международни договори, се уреждат от този кодекс, доколкото не е предвидено друго в закон, или в международен договор, по който е страна Република България.

Признаване на трудови права, придобити в чужбина

Чл. 11. Трудови права, придобити в чужбина, се признават в Република България по силата на закон, акт на Министерския съвет или на международен договор, по който е страна Република България.

Глава втора. ТРУДОВ КОЛЕКТИВ

(Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

 

Глава трета. СИНДИКАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОРГАНИЗАЦИИ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ

Самостоятелност

Чл. 33. (1) Синдикалните организации и организациите на работодателите имат право в рамките на закона сами да изработват и приемат свои устави и правила за работа, свободно да избират свои органи и представители, да организират своето управление, както и да приемат програми за дейността си.

(2) Синдикалните организации и организациите на работодателите свободно определят своите функции и ги осъществяват в съответствие с техните устави и закона.

Представителни организации на работниците и служителите

Чл. 34. За представителни организации на работниците и служителите на национално равнище се признават организациите, които имат:

1. най-малко 50 хиляди членове;

2. най-малко по 50 организации с не по-малко от 5 членове в повече от половината отрасли, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности;

3. местни органи в повече от половината общини в страната и национален ръководен орган;

4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49.

Представителни организации на работодателите

Чл. 35. За представителни организации на работодателите на национално равнище се признават организациите, които имат:

1. най-малко 500 членове, всеки от които има не по-малко от 20 души работници и служители;

2. организации с не по-малко от 10 членове в повече от една пета от отраслите, определени от Министерския съвет в съответствие с Националната класификация на икономическите дейности;

3. местни органи в повече от една пета от общините в страната и национален ръководен орган;

4. качеството на юридическо лице, придобито по реда на чл. 49.

Признаване на представителни организации

Чл. 36 (1) Министерският съвет определя реда за установяване наличието на критериите за представителност по чл. 34 и 35.

(2) Организациите на работниците и служителите и на работодателите се признават за представителни на национално равнище по тяхно искане от Министерския съвет. Министерският съвет се произнася с решение в тримесечен срок от постъпването на редовно направеното искане от заинтересуваната организация.

(3) Отказът на Министерския съвет да признае за представителна организация на работниците и служителите или на работодателите се мотивира и съобщава на заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация може да обжалва отказа пред Върховния административен съд.

(4) За представителни се признават и всички поделения на организации, признати за представителни на национално равнище.

Проверка на изискванията за представителност

Чл. 36а. (1) На всеки три години след признаването им по чл. 36, ал. 2 организациите на работниците и служителите и на работодателите установяват представителността си по реда, предвиден в чл. 36.

(2) Министерският съвет по своя инициатива или по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество може да извършва проверка на изискванията за представителност на организациите на работниците и служителите и на работодателите по чл. 34 и 35.

(3) В зависимост от резултатите от проверката Министерският съвет приема решение, с което може:

1. да откаже признаването за представителни на организации на работниците и служителите или на работодателите;

2. да потвърди тяхната представителност по реда на чл. 36, ал. 1 и 2.

(4) Отказът по ал. 3, т. 1 може да бъде обжалван по реда на чл. 36.

Участие в подготовката на вътрешни актове на предприятието

Чл. 37. Органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участвуват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва.

Чл. 38 - 41. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.).

Участие в обсъждането на трудови и осигурителни въпроси

Чл. 42. Централните ръководства на синдикалните организации и на организациите на работодателите или определените от тях органи или лица имат право да участвуват в обсъждането на въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите от министерствата, другите ведомства, предприятията и органите на местното самоуправление.

Чл. 43 - 44. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.).

Представителство пред съда

Чл. 45. Синдикалните организации и техните поделения имат право по искане на работниците и служителите да ги представляват като пълномощници пред съда. Те не могат да сключват спогодби, да признават искове, да се отказват, да оттеглят или намаляват исканията на работниците и служителите и да получават суми за сметка на представляваните лица, освен ако бъдат изрично упълномощени за това.

Съдействие за осъществяване дейността на синдикалните организации

Чл. 46. Държавните органи и работодателите създават условия и съдействуват на синдикалните организации за осъществяване на тяхната дейност. Те им предоставят безвъзмездно за ползуване движими и недвижими имоти, сгради, помещения и други материални условия, необходими за изпълнение на техните функции.

Чл. 47 - 48. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.).

Юридическо лице

Чл. 49. (1) Синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел.

(2) Поделение на организация, вписана съгласно предходната алинея, придобива качество на юридическо лице съгласно устава й.

(3) Имуществените отношения между членовете на прекратена синдикална организация, както и на прекратена организация на работодатели се уреждат съобразно предвиденото в техните устави.

Глава четвърта. КОЛЕКТИВЕН ТРУДОВ ДОГОВОР

 

Предмет

Чл. 50. (1) С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.

(2) Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.